КАТО НАЧАЛО

Българите сме трудолюбиви, интелигентни, гостоприемни и любознателни. Възприемаме всичко бързо и лесно. Имаме само едно лошо качество - много сме доверчиви и лекомислени. Както обича да казва един мой приятел - най- мразим да мислим. Не вярвате ли? Да вземем за пример проблемите в нашите жилища. Студени подове и стени, мокри тапети, мухъл и неприятни миризми в стаите - все неща, нарушаващи жилищния уют и комфорт.  Като прибавим и големите разходи за отопление през зимата и климатизация през лятото, тези проблеми придобиват и друго измерение.

Ще се опитаме в най-популярен вид да обясним повечето причини за този дискомфорт. Повечето от нас се оплакват на майстори, приятели и познати, но малко хора тьрсят обяснение във физиката на нещата. Не е ясно дали законите на физиката могат да се променят, но със сигурност важат за по-долу описаните случаи.

Нека започнем с трите основни компонента, формиращи жилищния комфорт:

-          температура на въздуха в помещенията;

-          повърхностна температура на стените;

-          влажност на въздуха в помещенията.

Няма да се задълбочаваме в характеристиките на подове, стени и

тавани, както и какви топло, хидро и шумоизолационни качества трябва да притежават те. Ще се ограничим само с това, че колкото по-добре е изолирано едно жилище, толкова по-добре ще се чувстваме в него, толкова по-ниски разходи за отопление ще плащаме всеки месец и куп неудобства и ремонти ще ни бъдат спестени.

Има още едно много важно нещо, с което почти никой не се съобразява - вентилацията на помещенията. За всички е обяснимо защо в банята и тоалетната трябва да има вентилатор - парата от душа се вижда, неприятната миризма се усеща. Ами другите помещения? Въглеродният двуокис след нощния сън в спалнята е нездравословен, както и отделената от дробовете ни влага, но те не се виждат или усещат. Същото важи и за цигарения дим в хола или за изпарената мазнина и влага в кухнята.

Особено неприятна е ситуацията при смяна на старата дървена дограма с нова скъпо струваща алуминиева или PVC. В повечето жилища след броени дни външните стени започват да се овлажняват (особено през студените месеци), а малко след това се появяват и първите петна мухъл. Новите дограми безспорно са с изключителни качества на топло и шумоизолация, но чрез тях сме нарушили естествената вентилация на жилището си. Те херметизират прос- транството и не позволяват на влажния въздух вътре да се смеси с относително по-сух атмосферен въздух. Ако в сградата не са изградени шахти за естествена вентилация, трудностите тепърва предстоят. Нека не забравяме също, че има периоди, когато и атмосферния въздух е с много висока относителна влажност. Това касае най-вече крайморските региони. Но да погледнем на нещата по-отблизо:

ВЛАЖНОСТ НА ВЪЗДУХА

Въздухът винаги съдържа вода под формата на невидима водна пара. Съдържанието на влага във въздуха може да се измери с хигрометър. Показанието на уреда "60% " означава, че въздухът е достигнал 60% от способността си да поема влага. Количеството на поетата от въздуха влага зависи от неговата температура. Въздух с температура 20°С може да поеме макс. 17,3 гр/м³ водна пара. Това е наситената влажност: когато тя се достигне, хигрометьрът показва 100 %. При относителна влажност от 60% при 20°С въздухът съдържа 17,3 х 60/100 = 10,4 гр/м³ водна пара. Тази стойност, по-точно 10,6 гр/м³ ‚ е наситената влажност на въздух с 12°С (виж сх. 1).

Температурата, при която въздухът е достигнал максималната си влажност, се нарича точка на оросяване (виж сх. 2).

Напатилите се от влага и мухьл хора много се плашат от тази точка. Най- често задаваният въпрос е какво ще стане, когато точката на оросяване се получи точно на гърба на вътрешната изолация. Значи там ще се отложи вла- га, ще се образува мухъл и изолацията ще се отлепи.

Така ли е? Не, не е така! Вътрешните изолации са плътно залепени за стената: дотам не достига въздух, който да носи влага - с една дума - никакви проблеми. Да не забравяме все пак, че точката на оросяване е „мислена“.

ЖИЛИЩА БЕЗ ВЛАГА

Сухите стени са основна предпоставка за здравословен жилищен климат. Влажните стени, напротив, застрашават както здравето на живущите, така и целостта на сградата. Освен това за отоплението на жилищните помещения е необходима значително повече енергия, защото влагата влошава изолационните свойства на стените. Поетата влага трябва да се изпари чрез отопление.

За да можем да запазим жилището си сухо и ефикасно да подходим към щетите, нанасяни от влагата, трябва да познаваме някои строително-физични за- кономерности и естествено да се съобразяваме с тях.

Често се спекулира с понятието "дишаща стена". Логичното обяснение на „дишането“ е: влажният въздух свободно да излезе през стената и по този начин да се регулира относителната влажност в жилището. Това предполага стената отвън да е защитена с паромембрана, която хем да спре проникващата навътре влага, хем да позволява пропускането на същата навън, като при това самата стена остане суха. Новите строителни технологии предлагат подобни решения, но тук става дума за съществуващия сграден фонд. Тъй като повечето фасадни покрития при него не позволяват това, а и количеството на дифузно преминаващата през стените влага е изключително малко, по-важно е да се запази стената топла и суха. Разумното заключение е част от стените да могат да "дишат" отвътре, т.е. да имат свойството да поемат и отдават излишната влага. Ето защо при полагането на вътрешни топлоизолации и недостатъчна вентилация е добре неохлажданите стени на жилището да се оставят "дишащи".

Варна е печално известна с масовото използване на фасагени като вътрешни стенни покрития и липса на вентилационни шахти в сградите. Освен, че са нездравословни, повечето фасагени са „недишащи“. Това автоматично води до отлагане на излишната влага по най-студените повърхности.

Оросяването по стените и таваните се появява тогава, когато или повърхностната температура е прекалено ниска по отношение влажността на въздуха в помещението, или относителната влажност вътре е прекалено висока (виж схема 2).

Схема 2: Повърхностна температура на стените, под която се получава оросяване

Пример: Когато въздух с +20°С и 60% относителна влажност срещне повърхност с температура <12°С, се получава оросяване.

Щетите стават видими обикновено чрез оцветяване или плесенясване на стените. Ако въздух с 20°С и относителна влажност 60% се охлади на 12°С, неговата точка на оросяване е достигната. При по-нататъшно охлаждане въздухът отдава излишната си влага. Върху студените стени се отлага роса. Въздух с 0°С може да поеме макс. 4,8 гр/м° водна пара. При относителна влажност от 98% (мъгла), въздухът съдържа 4,8 х 98 : 100 = 4.7 гр/м° водна пара. Ако въздух от 0°С и 98% относителна влажност се затопли на 20°С, неговата относителна влажност става само 4,7 х 100 : 17,3 = 27%. (виж схема 1).

Като обобщение може да се отбележи:

-   студеният въздух може да поеме само малко водна пара; способността му да поема влага е толкова по-голяма, колкото по-топъл е той;

-   студеният въздух е по-сух от топлия;

-   затопли ли се студен въздух, относителната му влажност се понижава;

-   проветряването през зимата внася студен по-сух въздух в топлото по-

влажно помещение; при затопляне на помещението влажността му пада, така че той може да поеме допълнителна влажност, например от стени и мебелировка.

ТЕМПЕРАТУРА И ВЛАЖНОСТ НА ВЪЗДУХА В ЖИЛИЩНИТЕ ПОМЕЩЕНИЯ

За достигане на приятен жилищен климат е необходимо да се постигне определено отношение между температурата и влажността. Помещения с температура между 18 и 22°С могат да се класифицират по отношение на относителна- та влажност на въздуха както следва:

под 45% - сухи помещения;

от 45% до 60% - нормално влажни помещения;

от 60% до 80% - влажни помещения;

над 80% - мокри помещения.

Според начина и продължителността на използване през студения годишен сезон се препоръчват като приятни и достатьчни следните температури:

всекидневна - от 20 до 23°С; спалня - от 16 до 17°С;

кухня - от 18 до 20°С; баня - от 20 до 24°С;

килер, коридор, тоалетна - от 15 до 17°С.

ПОВЪРХНОСТНИ ТЕМПЕРАТУРИ

Освен от температурата и влажността на въздуха в помещенията, отлагането на влага зависи и от повърхностните температури (виж схема 2). Вътрешните стени, отделящи две отопляеми помещения, както и намиращите се в помещенията мебели, бързо приемат стайната температура. Вътрешните повърхности на външните стени обаче през зимата са винаги по-хладни от въздуха в поме- щенията. Тези температурни разлики помещение/външна стена може при зимни температури и недостатьчна външна изолация да достигне разлика над 6°С (схема 3).

В областта на топлинни мостове и ъглите на помещенията разликата е още по-голяма. Стени с тежко изпълнение (бетон‚пясъчник, тухли с висока плътност) много слабо се загряват при затопляне на охладени помещения.

ОТ КЪДЕ ИДВА ВЛАГАТА?

В едно 4 членно домакинство може да се отдели  дневно 13 литра вода под формата на водна пара:

-чрез издишвания въздух от живущите се отделят  до 8 литра;

-чрез готвене - до 2 литра;

-чрез къпане, пране и т.н. - до 3 литра;

-мокрите кърпи в банята отдават своята влага на околния въздух;

-изпарява се и водата от цветята и аквариума.

КЪДЕ ОТИВА ВЛАГАТА?

Произведената в жилищните помещения влага се стреми да се разпространи към по-сухи области в жилището. През зимата студеният външен въздух винаги е по-сух от топлия в жилището. Влагата се устремява навън, в достатьчни количества обаче само през ъществуващите вентилационни отвори във външните стени.

Вентилационни отвори са фугите на врати и прозорци, както и отворените прозорци. Преминаващото по дифузионен път през стените количество влага е толкова малко, че почти не допринася за обезвлажняването на жилищните помещения. По-скоро от постоянната висока влажност в помещенията се овлажняват през незащитената си повърхност външните стени, губейки по този начин изолационните си качества.

КОГА СЕ ПОЛУЧАВАТ ЩЕТИ ОТ ВЛАГА?

Ако влагата не може да излезе от помещението - затворени врати и прозорци, уплътнени фуги - то влажността на въздуха в него постоянно се покачва. Всички поемащи влага предмети предизвикват изравняване на влажността, т.е. покачването е бавно. Тези акумулатори на влага са: тапети, горните пластове на мазилката, пердета, завеси, килими, легла, спално бельо, дрехи, тапицирани и дървени мебели.

В една спалня с 48 м³ обем, въздухът съдържа при температура 16°С и относителна влажност 50% около 326 гр. вода. Двама спящи отдават за 1 час около 80 грама вода; за 8 часа сън това са общо 640 грама. Това водно количество с нарастване на влажността се поема от влагопоглъща- щите кондензатори.  Въздухьт може да поеме само част от това количество. През деня кондензаторите отдават влагата си на въздуха, водата се изпарява. Това става обаче само тогава, когато помещението се отоплява.

За отвеждане на влагата помещението трябва да се проветри. При липса на отопление и вентилация то бързо се преврьща в мокро помещение. По този начин щетите от влага са предварително програмирани!

КЪДЕ СЕ ПОЯВЯВАТ ЩЕТИ ОТ ВЛАГА?

Най-силно застрашени са студените повърхности в едно жилище:

-   външните ъгли на сградите;

-   выншните стени зад мебелите;

-   топлинните мостове.

ПРОБЛЕМЕН СЛУЧАЙ: ВЪНШЕН ЪГЪЛ НА СГРАДА

В ълите на помещенията, образувани от две външни стени, често се получ ва овлажняване вследствие отлагане на водна пара и то много по-бързо, отколкото по повърхността на самите стени. Това явление е лесно обяснимо: ъгълът на стаята е по-студен от стените.

На малка област за поемане на топлина отвътре противостои голяма област на топлоотдаване отвън (схема 4).

Около външния ъгъл вее топлоотдаващ вятър, във вътрешния ъгъл липсва топлодвижеща въздушна циркулация.

В примера в ъгъла на помещението се отлага роса, когато относителната влажност на въздуха вътре превиши 47% . Още тук се вижда ясно колко бързо може да се появи овлажняване. Това се отнася най-често за спалните, където през зимата са налице значително по-високи стойности на относителна влажност.

ПРОБЛЕМЕН СЛУЧАЙ: ТОПЛИНЕН МОСТ

Топлинни мостове са локално ограничени места в стени и тавани, които показват по-висока топлопроводимост. Топлинни мостове могат да бъдат:

-    бетонни греди и щурцове;

-    бетонни пояси между стена и таван;

-    бетонни противоземетръсни шайби;

-    колони, подпори, усилвания от бетон и метал в стената и тавана;

-    бетонни плочи, преминаващи в тераса или балкон;

-    обърнати тухли в зидарията;

-    замазани фуги в тухлената зидария;

-    неизолирани каси за щори (роладенкастени).

По-високата топлопроводимост в областта на топлинните мостове предизвиква по-ниска повърхностна температура, отколкото окръжаващите повърхности. Когато помещението започне да се отоплява, мястото на топлинния мост се затопля много слабо. На студените повърхности при по-висока влажност лесно се отлага влага и се промокря стената, което създава условия за растеж на плесенни култури.

ПРОБЛЕМЕН СЛУЧАЙ: ШКАФ НА ВЪНШНА СТЕНА

Външните стени зад шкафове и други мебели, стоящи плътно до стените, са особено застрашени от влагата. Това касае и тяхното съдържание. Мебелите действат като дебел изолационен слой, стайната топлина не достига до стената, липсва въздушна циркулация - стената се охлажда.

Още при 38% върху стената зад шкафа се отлага вода (схема 5). При нормална влажност от 50% шкафа заедно със съдържанието си се навлажнява. Определено криминална строително-физична ситуация се получава, когато този шкаф стои в ъгъла, образуван от две външни стени. В ъгъла става толкова студено, че месеци наред се отлага влага. Влагата прониква през латекса или тапетите в мазилката и зидарията, и остава там дотогава, докато температурните условия не се променят. Една навлажнена стена провежда много по-бързо скъпо струващата топлинна енергия, отколкото сухата стена и така процесът ескалира.

КАК МОГАТ ДА СЕ ПРЕМАХНАТ ЩЕТИТЕ ОТ ВЛАГАТА

Причина за щетите, както бе изяснено по-горе, е висока или прекомерно висока влажност при ниска повърхностна температура. Три цели се преследват при отстраняването на тези щети:

1. Да се понижи влажността на въздуха в помещението
2. Да се повиши повърхностната температура на стените
3. Да се предпазят засегнатите места от влага

КАКВО МОЖЕ ДА НАПРАВИ ЗАНАЯТЧИЯТА?

Преди отстраняване на щетите от влага цялото помещение трябва да се изсуши. Живущите трябва да направят това чрез интензивно отопляване (един час отопляване - пет минути проветряване). При необходимост може да се използва кондензиращ изсушител, както и калорифери или други отоплителни уреди

с по-висока мощност.

Съществуващата плесен трябва да се отстрани. Това се постига най-лесно със специални хлорни разтвори, предлагани в търговската мрежа. Изронената мазилка трябва да се изчисти и поднови. Върху подновените и почистени стени се залепват депронови изолационни плоскости (ДИП). Ниската топлопроводимост на тези плоскости предизвиква по-бързо покачване на повърхностната температура при затопляне на помещението, особено в областите с топлинни мостове. Структурата от затворени клетки прави материала непромокаем и следователно с нисък коефициент на пропускане на водна пара. При евентуално оросяване на изолационната плоскост, следващите зад нея слоеве са предпазени от влага и конденз. ДИП не предлага хранителна среда за плесенни спори и е неутрална основа за латекси, тапети, полимерни мазилки, фаянс и др.

Схема на мострена къща показва възможностите за приложение на ДИП за саниране на щети от влага, за повишаване на повърхностната температура и за намаляване на термозагубите (схема 6).

Схема 6: Приложение на депроновите изолационни плоскости.

Тук се прилагат ДИП:

-    на неотопляеми подове или под подови отопления;

-    на студени външни стени;

-    на влажни и студени стени на мазета;

-    на тавани;

-    на топлинни мостове (външни бетонни греди, трегери, колони, щурцове и

противоземетръсни шайби);

-    на покривни скосявания (мансарди);

-    на скосявания на врати и прозорци;

-    на стени зад мебели;

-    на тавани под неотоплявани помещения;

-    на тавани на мокри помещения;

-    в радиаторните ниши.

ДИП се залепват отвътре на студените стени и тавани (външни стени и тавани кьм неотопляеми помещения). В най-силно охлажданите ъгли се монтира предварително допълнителна изолация (виж схема 7)

Схема 7: Изолиране с изолационен клин и ДЕПРОН.

В ълите стена/таван може след изолирането с ДИП да се монтират декоративни профили от екструдиран полистирол (виж схема 8).

Схема 8: Изолиране с ДИП и профилен елемент.

Може би тук е мястото да отбележим, че депроновите изолационни плоскости се полагат предимно по метода „ направи си сам“. Те са предвидени за така наречените „ уикендремонти“ т.е ремонти по необходимост за кратко време, или ремонти между другото. Целта е с малко усилия и средства да се подобрят значително условията в жилището и се спестят излишни разходи за отопление през зимата или прекомерно високи стайни температури през лятото.

КАКВО МОЖЕ И ТРЯБВА ДА НАПРАВИ ОБИТАТЕЛЯТ НА ЖИЛИЩЕТО?

Дори и най-добрите ремонтни и възстановителни работи за предпазване и отстраняване на щетите от влага са безполезни, ако живущите сами не се погрижат за достатьчно обезвлажняване на жилището си.

На прекомерното овлажняване може да се противодейства по следния начин:

1.ВАЖИ ЗА ВСИЧКИ ПОМЕЩЕНИЯ

Отделните помещения да се отопляват по възможност равномерно, температурните разлики между тях да са вьзможно най-малки.

Стоящи и висящи плътно до стената мебели и завеси да се поставят или окачват възможно по-далече от нея. Картините да се монтират на дистанционни шайби.

Ъглите на външни стени да не се закриват с мебели. При мебели с височина до тавана, цокъльт и блендата да са с вентилационни отвори. Дистанция от 5 сантиметра осигурява необходимата въздушна циркулация (виж схема 9).

Вентилатор, монтиран отзад на шкафа и включван неколкократно в денонощието, също помага за циркулацията на въздуха и отвеждане на влагата.

2.БАНИ

Баните трябва да се затоплят преди ползване, за да имат стените достатъчно висока повърхностна температура, когато се образува водната пара. Застрашените от овлажняване стени на банята (например в бани без прозорци), трябва да се подгреят предварително с поставен насреща калорифер или конвектор.

След ползване, излишната влага в малките бани може да се отведе с вентилатор, в случай че проветряването от прозорците не е достатъчно или пък липсват прозорци изобщо. В бани с принудителна вентилация вратата кым останалите помещения трябва да бъде снабдена с вентилационна решетка.

3.КУХНИ

Произведената по време на готвене влага трябва принудително да се изведе с аспиратор, при което се отнема въздух от топлата част на жилището. В случая много помага вентилационна решетка на кухненската врата. Освен това необходимо е в края на готвенето кухнята за кратко време да се проветри.

4.СПАЛНИ

Спалните помещения трябва да се отопляват през деня и многократно да се проветряват. Пет минути са достатьчни, за да може да се смени топлия влажен въздух с по-студен и по-сух, и да се изпари влагата от стените, мебелите, леглата, спалното бельо и подовите настилки. Късото проветряване не охлажда стените и мебелите.

Неотопляемите спални помещения трябва постоянно да се проветряват. Вратата към останалото жилищно пространство трябва да се държи плътно затворена, за да не навлиза влажен топъл въздух в студеното помещение.

Казаното дотук е опит в популярна форма да се обяснят причините и да се дадат някои елементарни и лесно изпълними решения на най-често срещаните  проблеми в нашите жилища.

В Швейцария и Скандинавските страни не съществуват понятията „външна“ и „вътрешна“ изолация. Там изолацията се проектира и монтира по време

на строежа. Външните стени се изграждат или с достатьчно дебела изолационна тухла и съответно изолационно лепило, или се зида двойна стена с междинна изолация. Получава се сандвич тухла/изолация/тухла, като най- често използваните изолации са вати. Какви са предимствата:

-    вътре и вън е здрава тухлена стена

-    мазилките са евтини и екологични

-    точката на оросяване остава далеч от вътрешните стени

-    всички стени са дишащи

Суровият климат отдавна е научил тамошните хора как да се пазят от студа. Като се вземе предвид и пословичната пресметливост и прецизност на швейцарците, едва ли ще се заеме някой да оспорва методите им на строителство.

Проектирахме и построихме на наш приятел по сандвич-технологията голяма вила на най-високия хълм в Панчарево. Като междинна изолация предпочетохме екструдиран полистирол, страхувахме се да не намокрим ватата при зидането и отливането на етажните плочи. Защитихме с изолация и всички външни бетонни елементи, което се прави вече от доста време и у нас. Ефектът беше поразителен - прави са швейцарците.

В новите строителни технологии все повече се налагат като ограждащи конструкции поради много предимства и бърз монтаж така наречените "термопанели".  Те представляват сандвич-панел от ламарина и полиуретан. Тъй като при тях е немислимо да се говори за "дишане", при проектирането се предвижда достатъчно добра вентилация, позволяваща регулирането на микроклимата в сградата.

Преди поскъпването на енергоизточниците, т.е. до 1990 година, дори обитателите на нискокачествените панелни блокове не бяха и чували за влага, конденз и мухъл. Топлоцентралите осигуряваха достатъчно и евтино отопление, а дървените еднопластови дограми - необходимата вентилация. Тогава никой не си е задавал и въпроса, дали "дишат" или "не дишат" стените.

Тези понятия се появиха с хаотичното и необмислено навлизане на новите строителни технологии и драстичното поскъпване на енергията за отопление. За да не отдаваме обаче излишна скъпоструваща енергия в атмосферата и да запазим земния климат такъв, в какъвто сме свикнали да живеем, ще се наложи да прилагаме все по-нови и ефикасни технологии и да тьрсим решения на проблемите, свързани с нашето битуване.

ДЕПРОНОВА ИЗОЛАЦИОННА ПЛОСКОСТ -

УНИВЕРСАЛНАТА ИЗОЛАЦИЯ ЗА ЕНЕРГОСПЕСТЯВАЩИ РЕМОНТИ

(Само оригиналната ДИП е със сигнатура на обратната страна).

ДЕПРОН е чист екструдиран полистирол на плоскости с дебелина

3 мм, 6 мм, 9 мм и 12 мм  и размери 125 х 80 см. Повърхността е гладка, позволяваща полагането на дисперсионни бои, тапети, пластични маси, полимерни мазилки, плочки, ламинати и други облицовки. Приложим е във всички жилищни помещения: бани, кухни, спални, всекидневни и т.н. от пода до тавана. Изключително удобен и лек материал за ремонти и саниране на щети от влага.

В квалифицираната търговска мрежа се разпространяват и други информационни брошури, описващи химико-физичните свойства на ДЕПРОН и съдържащи указания за работа с този изключително ефикасен и удобен за работа материал. Той е универсален в три основни направления: топлоизолация, хидроизолация и шумоизолация. Монтира се по-лесно от тапет и по всяко време на годината. Не е необходима специална квалификация, само внимателно прочитане на упътването в брошурата.

При евентуални затруднения потърсете нашия съвет на телефоните, посочени в рекламните брошури или на нашия сайт.